|
Така беше озаглавена откритата
лекция, която Християна Сотирова (магистър по китайска
философия от Джъдзянски университет, КНР) изнесе в
„едноименните” институт и зала на 24 ноември. Разбира
се, духовните наследници на Учителя в Китай и целия
т.нар. „китаизиран свят” са неизброими, но в случая
изложението по-скоро бе насочено към историческата участ
на семейството на Конфуций. Темата привлече разнородна
аудитория не само с любопитното проследяване на
разклоненията в рода (най-вече покрай борбата между
Северната и Южната линия за получаване на почетната
титла „Благороден наследник на Съвършеномъдрия”), но и с
оглед на факта, че понятието „философска школа” на
китайски език се изразява с йероглифа 家 (дзя), който
означава именно „семейство, дом”. Това означава, че
потомците на Конфуций са същевременно пазители и
разпространители на неговото духовно завещание.
След историографско представяне на семейната съдба през
различните династии лекторката ни „върна” в днешни дни,
когато родът (което ще рече – и учението) изживява
период на консолидация и нов подем. Пръснати из целия
свят, над два милиона потомци на 83 поколения след
Конфуций съзнателно или не строят мостове между
отделните човешки общности. Оказва се, че в днешния
свръхдинамичен свят, където родовият тип уседнал живот е
немислим, конфуцианството, дори с идеята за
семейственост и синопочитание, открива път сред
глобалните измерения. Христиана Сотирова представи
конфуциански модел за съвременно общество, алтернатива
за преживяващите днес тежки времена модерни социални
модели. Новият тип общество би могъл да се опре на
класическата конфуцианска парадигма с три основни
принципа: Морал, Качествено образование и Разумно
управление. Но достатъчен ли е беглият поглед върху
икономическите показатели на Китай днес, за да се уверим
в жизнеспособността на неоконфуцианската постановка?
Около тази проблематика се разгоря дискусия, която
остави отворена врата за нови лекции и беседи.
(Автор на текста: Веселин Карастойчев)
 
|
